Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2013 20:41 - Един ден на Пешо
Автор: geshabinev Категория: Забавление   
Прочетен: 1029 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.03.2013 20:46


Беше сутрин като всички останали. Седмокласникът Пешо стана рано, за да си приготви раницата и закуси. След леката закуска- нескуик с прясно мляко, той излезе навън. Слънцето се показваше. След десетина минути Пешо беше в училище. Спокоен той влезе в сградата. Първите пет часа отлетяха нереално бързо. Дойде време за най-тежкия час.
Пешо, първи от класа си, влезе с учебника за 7ми клас по информационни технологии в компютърния кабинет. На бюрото седеше г-жа Паткова. Пешо с десетки усилия си изкриви душата и поздрави. Г-жа Паткова не му обърна внимание, сякаш бе поредната вълна разбиваща се на брега. Влязоха и съучениците му. Звънеца би. Г-жа Паткова след около пет минути започна с урока. Планът и за днес беше да се отдаде на напълно незаслужена почивка. Накара своите ученици да четат урока на глас. Всеки прочете своята част от урока. Дойде ред на Пешо. Той започна да чете. Четеше гладко и бързо, както приляга на един седмокласник. Г-жа Паткова, както винаги, реши да се заяде с Пешо. Този път й се беше сторило, че той чете тихо. Помоли го, както не приляга на един учител да чете по-силно. Изпълнителният Пешо увеличи силата на гласа си колкото е възможно. Но старата г-жа отново не беше доволна. Заповяда му да излезе от стаята. Пешо изненадан се опита да разбере какво толкова е направил, но за съжаление и самата Паткова не знаеше. Той излезе от стаята. За негово нещастие отвън беше г-жа Колева. Тя го попита защо е навън. Какво е направил. Дали се е държал непочтително. Но нито една от нейните хипотези не беше вярна. Той просто бе изпълнявал нарежданията на своята учителка. Но тази г-жа Паткова изпитваше такава ненавист към милия Пешо, че за нея дори по-учестеното му дишане би било причина да му навреди. Г-жа Колева, защитавайки своята колежка, без капчица вяра към Пешо му заповяда да влезе и да се извини на г-жа Паткова. Но Пешо си имаше гордост. Не можеше просто заради прищявките на някой си да я потъпче. Понеже Пешо бе толкова талантливо дете, с интерес към изкуството, реши да се присъедини към часа по изобразително изкуство, вместо да бездейства. Седна на последния чин. Взе един лист хартия, надраска нещо уникално. Да, дори драсканиците на Пешо бяха достойни за изложба. Пешо имаше един проблем, бързо се отекчаваше. След като това се случи, той взе един маркер и започна да рисува върху бялата дъска. Щом г-н Творчев видя невероятната картина съжали, че не е на хартия. Щеше да спечели много награди на предстоящи конкурси. Пешо бе добър математик. Не се нуждаеше от линия, за да прави идеално прави линии. Именно това бе специалното у него. Звънецът за излизане би.
Пешо се качи в класната си стая, бързо се оправи и с усмивка излезе от училище и пое към вкъщи.

По идея на: Георги Бинев
Писател: Даниела Миланова



Гласувай:
1



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: geshabinev
Категория: Забавление
Прочетен: 16619
Постинги: 8
Коментари: 2
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031