2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Точно така, ние доста често биваме измамени. И то не от кого да е, а от нашият собствен мозък. Само си спомнете на колко оптични илюзии сте ставали свидетели.
Не ми вярвате? Отговорете ми тогава на следния въпрос: Къде трябва да бъдат заровени оцелелите след самолетна катастрофа? Какво казвате? В гората? Хайде сега прочетете въпроса още веднъж! Някъде по-далеч от останките на самолета? Още веднъж!
Да видим колко пъти всеки един от вас ще препрочете въпроса, докато осъзнае, че отговаря, все едно е попитан за жертвите, а не за оцелелите (признавам си, аз го направих три пъти)
За ваше, а и за мое успокоение ще ви кажа, че учените са стигнали до извода, че над 50% от хората реагират по същия начин, когато им е зададен този въпрос.
Защо обаче мозъкът на хората доста често не забелязва думи и изрази, в които всъщност няма логика? Това явление се нарича „семантична илюзия” и тотално преобръща традиционните схващания, че за да разберем даден израз, ние анализираме всяка дума в него. Е да, ама не.
Оказва се, че доста често ние възприемаме и обработваме чутото и прочетеното по доста повърхностен начин -особено, ако прочетеното е „Илиада”-та на Омир, да не ме чува госпожата по литература.
Какво се случва? Учени от Британския съвет за икономически и социални изследвания са открили, че когато даден човек бива заблуден от семантична илюзия, мозъкът му не забелязва дума, която логически не е на място в израза. Тези думи се наричат семантични аномалии и всъщност пасват на общия контекст на казаното, въпреки че реално нямат никакъв смисъл (въпросът със самолета и оцелелите). Това е така, тъй като мозъкът ни улавя само ключови думи от информацията, която получаваме (по друг начин казано, не сме глупави, само сме невнимателни)
Усещам, че все още сте скептично настроени към номерата, които ни върти собственият ни мозък? Добре, отговорете ми тогава на следния въпрос: Колко животни от всеки вид е взел Моисей в ковчега? Две? Поздравления, току що направихте Моисей строител на Ноевия ковчег
Това не е единственият случай, в който мозъкът ни реагира на автопилот на чутото или прочетеното. Начинът, по който е построено изречението, също има огромна роля при общуването, тъй като сивото ни вещество анализира само първите чути думи. Накратко казано, ако искате да бъдете сигурни, че сте правилно разбрани, най-добре използвайте активна конструкция на изречението. Т.е. важната информация да бъде в началото на израза. Освен, разбира се, ако не сте малко, зелено същество с ушички и името ви е Йода. Да използвате тогава можете словоред какъвто искате
И понеже подозирам, че вече сте напълно наясно със значението на термина „семантична илюзия“, за домашно ви поставям следната задачка: Какво не е наред с изреченията:
„Учителка си разработи план за воденето на урока. С нея децата успяват да научат всичките 33 букви още в клас по време днешния урок.”
„Туристическа компания провела запитване сред хората къде биха искали да прекарат своя отпуск. Много британци избрали Испания, за избягат за две седмици от палещото слънце.”
„Как да си приготвим чаша прекрасен чай. Вземете пакетчето и внимателно изсипете чая от чайника в една чаша.”
Нововъзрожденска България
Искам да живея добре в България!